Twenty-something

Twentysomething-who-lived-in-a-shoe-picture

You. Are. Getting. Old. (цък!)

Споко, аз също. И аз (също) нямам никаква идея какво означава това. Все още съм по-близо до фазата на порастването, отколкото тази на остаряването (така си мисля и не искам да знам дали съм права или не). Ден преди рождения ден, с дълъг списък неща за случване “някой ден като стана сериозен възрастен човек”, мога да кажа че годината беше прекрасна.

По-интересните неща от последните 12 месеца. За доста смятах (и все още планирам) да пиша подробно и напоително, но не днес. Днес те са списък шепа мисли, в реда, в който съм се сетила за тях:

Read More »

TGIM: Medium

imitation-inspiration-creation-innovationОтново е понеделник, от този досадния тип, с пълнолуние в неделя вечер. Много недоспали, много кисели муцуни, много изпито кафе. Точно време за нещо положително и чудесно.

Ако още не сте се запознали с платформата Medium, съветвам ви да и посветите някоя следобедна почивка. Ще откриете, всякакви истории, написани от всякакви хора на всякакви теми – различни, цветни и заредени с емоциите на създателите си.

Зелен фреш за душата, ако ползваме досадната метафора “храна + абстракция”.

За много заетите дори пише колко минути ще ви отнеме всяка история, така че “нямам време” може да бъде изместено на заден план. Нямам аргумент в случай, че просто не искате, но пък съм и против насилието.

За старт искам да ви поднеса ей тази кофа с вода от морето с истории.

The Rules of Genius

 

[други 5 неща] Палачинки

Най-милото и сантиментално нещо са палачинките. Най-сладкото и топлото, най-неделно сутрешното. Най-хубавите и вкусни палачинки прави майка ми – тънки като лист хартия и ухаещи на блаженство. До скоро ми изглеждаха като магия, но като всяко така прекрасно нещо, са така прекрасно прости… и вече си ги правя и сама. Едно от важните житейски умения […]

OCD

ocd-24ac8f73c92833ae079ebfc91a54a84f_h

The first time I saw her…
Everything in my head went quiet.
All the tics, all the constantly refreshing images just disappeared.

When you have Obsessive Compulsive Disorder, you don’t really get quiet moments.

Even in bed, I’m thinking:
Did I lock the doors? Yes.
Did I wash my hands? Yes.
Did I lock the doors? Yes.
Did I wash my hands? Yes.

But when I saw her, the only thing I could think about was the hairpin curve of her lips…

Or the eyelash on her cheek…the eyelash on her cheek…the eyelash on her cheek.Read More »

Pick a card

562852_435319046485350_1951855695_n_large

Човекът като колода карти за игра. Срещаш някого, теглиш карта, той среща теб – също.

“О, ти си вале спатия!”- възкликваш ти, за него пък ти си петица каро. Карта след карта, ден след ден, ръка след ръка.  – тройка купа, десятка пика, дама каро, поп спатия… Всичките различни, приличат си само по едно. Все си ти.

Всяка една от картите в тестето – наведнъж и поотделно. Все си ти.

TGIM: F. Scott Fitzgerald

Things to worry about: Worry about courage Worry about cleanliness Worry about efficiency Worry about horsemanship… Things not to worry about: Don’t worry about popular opinion Don’t worry about dolls Don’t worry about the past Don’t worry about the future Don’t worry about growing up Don’t worry about anybody getting ahead of you Don’t worry […]

На живота, смисъла му.

tumblr_mba8xohl3T1qgkoejo1_500

“There is neither happiness nor unhappiness in this world; there is only the comparison of one state with another. Only a man who has felt ultimate despair is capable of feeling ultimate bliss. It is necessary to have wished for death in order to know how good it is to live… the sum of all human wisdom will be contained in these two words: Wait and Hope.”

— Alexandre Dumas

Не, благодаря. Отказах ги.

Чакай и се надявай, значи?… Първо, пробвах – не работи! Освен това, аз съм овърачийвър (българската дума през соца е била “ударник” май?), и ми е трудно да си седя кротичко и търпеливо. Убягват ми и много по-елементарни концепции като “If it ain’t broke, don’t fix it.“, така че не виждам тенденция да повярвам  в подобна утопия. Рецептата е повече “Залудо работи, залудо не стой”, по-малко блеене в ефира.

Read More »

TGIM: Днес

Днес е най-добрия ден, според всички възможни хороскопи. Сега е най-подходящото време. За ВСИЧКО.

Днес е ден, в който спирам да лепя абсурдни и обидни етикети като “излишно усилие” и “загубено време” на нещата, които ме правят щастлива. Може да няма време за всичко във вселената, но пък и не е необходимо. “Време за важни неща” има в изобилие, че и повече от колкото може да ни е нужно – над 80 минути в час, поне по 26 часа в денонощието. Просто е – важните неща не са толкова много.

Днес е деня да заобикалям излишния стрес. В момента, в който спра да вървя срещу стени и да се блъскам в тях системно и методично, разбирам колко много ненужни, и по-важното, неприятни емоции мога да си спестя, колко начина има да си улесня живота, какво може да се направи за да пожаля отрудените си неврончета. Аз, никой друг. Днес.

I hope you never lose your sense of wonder
You get your fill to eat but always keep that hunger
May you never take one single breath for granted
God forbid love ever leave you empty handed
I hope you still feel small when you stand beside the ocean
Whenever one door closes I hope one more opens
Promise me that you’ll give faith a fighting chance
And when you get the choice to sit it out or dance

TGIM: Райън Гослинг

Ryan Gosling

Тъкмо бях готова да си призная как съм се изчерпала и нямам понеделнична идея за разведряване и ми просветна. От сън спомени може и да няма, но се сетих как миналата седмица сънувах, че  с Райън Гослинг седим в някаква лятна кухня и готвим телешко с чушки. Той готвеше, защото беше загубил някакъв бас, а аз, типично за мен повтарях, че чушките трябва да са нарязани на пръчици, а не на кубчета… И така. Нищо по-интересно не се случи, защото будилника винаги звънва в  най-неподходящия момент.

Все едно. Даже ще пропусна да ви осведомя за личността и творческите му планове – имате си гугъл, ползвайте си го. Важното е друго – той пеел човекът. При това съвсем поносимо… Какво повече да иска човек от живота в пролетен понеделник като днешния. А да, и “групата на Райън Гослинг” се казва Dead man’s bones,

TGIM: Нилс Шу Мюлман

04-03-2013

Трудно е човек да е креативен, когато е в добро настроение. Поне на мен ми е трудно. Оправянето на реномето на понеделниците обаче е задачка, която съм взела присърце.

Когато калиграфията срещне улицата, а четката за под – асфалта, могат да се получат много неща, освен чудесно чиста улица. Холандиският художник и калиграф Нилс Шу Мюлман съчетава вдъхновение и техника в проекта си Sweeping beauty –  както името подсказва  – красив, семпъл и адски временен… Какво пък, не всичко трябва да е издълбано в камък, за да направи впечатление – гарантирано начинът по който гледате на уличния асфалт и метлите ще се промени.

Ето тук може да се види галерията с калиграфити, а това долу е метлата в действие.

Приятна седмица! =)

TGIM: Етгар Керет

EtgarKeret

Няма по-приятно и по-непродуктивно нещо от почивен понеделник. Надявам се, че полупроспаният ден ще ми даде сили, за да се катапултирам без упойка направо във така омразния ми вторник. Важното е “Тенкю, Боже, понеделник е!” да продължи, пък било то и чак сега. Закъснявам, какво да се прави.

Тази седмица точно вторникът ще е по-различен от обичайното. Първото в живота ми представяне на книга – “Асамтой”, сборник къси разкази със странно име, причиняващо трудности на хората в книжарниците. Авторът е Етгар Керет.

С господин Керетовото творчество се запознах по същия начин, по който съм намирала всяка от най-любимите си книги. Някой друг не я беше харесал. Като всеки, делящ книгите на “харесва ми” и “не ми харесва”, ми е много трудно да пиша за стилистични особености, литературни препратки и прочие. Както той самият казва, разказите на Етгар Керет са “истории, които са едновременно измислица и истина.” Шантав е, и пише добре, какво повече? А да, кара те да  се замислиш.

Силно се надявам, книга номер 3 да е поне толкова добра, колкото първите две. Съдейки по “Тувия се връща”, имам всички основания да чакам с нетърпение.

TGIM: David Garrett

Тенкю, Боже, понеделник е!

Толкова много хора не го харесват тоя набеден понеделник… защо? И по-важно, какво от това? Аз си го обичам – това е важното. Освен че съм понеделнишко бебе и тогава започва живота като цяло, това е единствения ден, в който съм се наспала и ми е интересно какво ще донесе новата седмица.

Не съм привърженик на истеричното позитивно мислене, но е добре човек да се държи от оптимистичната страна на нещата. И за това прекарването на неделя следобед в търсене на приятни неща, коит0 да ти помогнат да избуташ седмицата, ми се струва смислено занимание.

Вчера намерих това:

David Garrett

Той се казва Дейвид Гарет. Освен висок, рус и хубавичък, е и неприлично талантлив цигулар. Свири класика, поп, рок и каквото още може да ви хрумне, умопомрачително добре.  На 31 години има зад гърба си хиляди виртуозни изпълнения, всякакви отличия и… един счупен Страдивариус. През 2008, по време на концерт се подхлъзва и пада върху 300-годишния шедьовър. Shit happens, 60,000 паунда и 8 месеца по-късно, той отново свири на същия инструмент.